ЛЮБОВ
Ще тичам подир глухите трамваи,
ще тичам след смеха на ветровете.
Когато и във тях те разпозная,
ще те потърся и в планинско цвете.
В ехото дори ще те потърся,
в трепета, звънлив, на маранята.
Слънчеви лъчи ще ти накъсам
и ще те целуна със зората.
В гроздове, напукани от сладост
аз ще впия жадните си устни.
Смисъла на земната ти радост
ще ме опие още щом я вкуся.
Когато всичко в мен си ти.
Когато се превърнеш в моя същност.
Една любов със нас ще полети
и все към нас с усмивка ще ни връща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
