2 апр. 2007 г., 01:14

Любов 

  Поэзия
5.0 / 1
737 0 1
Mомичето каза "върви!"
И говореше, обляно в сълзи,
И молеше се, до нея да стои,
Завинаги мили думи да мълви.
Но той не я разбра.
И надеждите й пропиля,
А тя чакаше тази любов,
Чакаше нейния далечен зов,
Но той не й отговори
И пътя й затвори.
Но тя реши се на жертва
И забрави своята клетва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »