Любов
687
0
1
Когато Луната отрази
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Все права защищены
