Когато Луната отрази
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация