Любов
ЛЮБОВ
Ще те обичам - ей така, по навик,
и пак, напук на всяко твое сбогом,
ще влизам нощем тихо в съня ти,
ще се усмихвам, хайде - устои ми...
Устои ми - покажи ми, че студен си,
свърши се страстта ти - убеди ме!
Аз съм тук! И няма никъде да ходя!
Излъжи ме, че без мен щастлив си!
Прогони ме, хайде, нарани ме,
на инат отново ще се връщам.
Зная - от измами изтъкан си,
колко си ме лъгал, че обичаш...
Чудиш се, нали, защо те искам,
въпреки че всичко в мен убил си.
Може би не вярвам, че ме лъжеш,
а, може би, обичам да обичам...
21.01.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
