Любов
ЛЮБОВ
Ще те обичам - ей така, по навик,
и пак, напук на всяко твое сбогом,
ще влизам нощем тихо в съня ти,
ще се усмихвам, хайде - устои ми...
Устои ми - покажи ми, че студен си,
свърши се страстта ти - убеди ме!
Аз съм тук! И няма никъде да ходя!
Излъжи ме, че без мен щастлив си!
Прогони ме, хайде, нарани ме,
на инат отново ще се връщам.
Зная - от измами изтъкан си,
колко си ме лъгал, че обичаш...
Чудиш се, нали, защо те искам,
въпреки че всичко в мен убил си.
Може би не вярвам, че ме лъжеш,
а, може би, обичам да обичам...
21.01.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
