24 февр. 2008 г., 07:39

Любов

1K 0 12

    ( Избрани  изрази  от "Алхимикът", Паулу  Коелю )

 

Очите им се срещнаха.

Очи, в които се оглеждаше

цялата същност

на всеки от тях.

В този миг

две сродни души

се откриха.

Сърцата им заговориха

на най-чистия световен език.

Езикът на любовта.

Разбраха,

че се обичат,

още преди да знаят един за друг.

И всичко около тях

придоби

още по-дълбок смисъл.

Миналото и бъдешето

изгубиха всякакво значение.

Съществуваше

само този момент.

И той носеше в себе си

вечността...

И осъзнаха,

че цялата Вселена

им помогна

да се  намерят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!
  • Благодаря отново. Искрено благодаря и на този, който
    е оценил с по-малко от 6. Защото това не е стих, а едно миниатюрно есе. И трябваше да го отбележа.
  • Наистина е много хубаво стихчето ти
  • Чудесно е! Браво!
  • Благодаря ви, приятели. Но за мен, това не е стих.
    Просто подбрах и подредих в логическа последователност мисли нa великия писател. Някои изрази са леко изменени - по форма, или
    са само част от изречение.
    Благодаря ви, че харесахте.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...