24.02.2008 г., 7:39

Любов

1K 0 12

    ( Избрани  изрази  от "Алхимикът", Паулу  Коелю )

 

Очите им се срещнаха.

Очи, в които се оглеждаше

цялата същност

на всеки от тях.

В този миг

две сродни души

се откриха.

Сърцата им заговориха

на най-чистия световен език.

Езикът на любовта.

Разбраха,

че се обичат,

още преди да знаят един за друг.

И всичко около тях

придоби

още по-дълбок смисъл.

Миналото и бъдешето

изгубиха всякакво значение.

Съществуваше

само този момент.

И той носеше в себе си

вечността...

И осъзнаха,

че цялата Вселена

им помогна

да се  намерят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Благодаря отново. Искрено благодаря и на този, който
    е оценил с по-малко от 6. Защото това не е стих, а едно миниатюрно есе. И трябваше да го отбележа.
  • Наистина е много хубаво стихчето ти
  • Чудесно е! Браво!
  • Благодаря ви, приятели. Но за мен, това не е стих.
    Просто подбрах и подредих в логическа последователност мисли нa великия писател. Някои изрази са леко изменени - по форма, или
    са само част от изречение.
    Благодаря ви, че харесахте.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...