24 янв. 2008 г., 15:55

Любов

812 0 7
Различна обич има по земята,
но майчината обич е една.
Децата я усещат със сърцата...
Няма обич само за война.

Какво не бих направил, за да мога
с обич този свят да заразя...
В цветя ще се превръща боен огън,
в усмивка - всяка бликнала сълза.

Тогава този свят ще се нарича
(да споря с всеки вече съм готов),
щом съществува само от обичане,
единствено със името – Любов!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Валентинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз също бих се гордяла с Ивчо!

    Браво, детенце!!!
  • Новина:

    Това стихотворение спечели първо място на националният поетичен конкурс във Варна....Утре събота е награждаването...Честито Ивчо!Гордея се с тебе!
  • Харесва ми, хубави думи
  • За пореден път апелирам композиторите в сайта да се замислят върху идеята да създават съвместни творби с поетите! От тази поетика би станал страхотен химн на Любовта!
  • Нека има повече обичане...
    с обич , Ивайло.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...