24 ene 2008, 15:55

Любов

  Poesía
813 0 7
Различна обич има по земята,
но майчината обич е една.
Децата я усещат със сърцата...
Няма обич само за война.

Какво не бих направил, за да мога
с обич този свят да заразя...
В цветя ще се превръща боен огън,
в усмивка - всяка бликнала сълза.

Тогава този свят ще се нарича
(да споря с всеки вече съм готов),
щом съществува само от обичане,
единствено със името – Любов!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Валентинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз също бих се гордяла с Ивчо!

    Браво, детенце!!!
  • Новина:

    Това стихотворение спечели първо място на националният поетичен конкурс във Варна....Утре събота е награждаването...Честито Ивчо!Гордея се с тебе!
  • Харесва ми, хубави думи
  • За пореден път апелирам композиторите в сайта да се замислят върху идеята да създават съвместни творби с поетите! От тази поетика би станал страхотен химн на Любовта!
  • Нека има повече обичане...
    с обич , Ивайло.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...