24.01.2008 г., 15:55

Любов

811 0 7
Различна обич има по земята,
но майчината обич е една.
Децата я усещат със сърцата...
Няма обич само за война.

Какво не бих направил, за да мога
с обич този свят да заразя...
В цветя ще се превръща боен огън,
в усмивка - всяка бликнала сълза.

Тогава този свят ще се нарича
(да споря с всеки вече съм готов),
щом съществува само от обичане,
единствено със името – Любов!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също бих се гордяла с Ивчо!

    Браво, детенце!!!
  • Новина:

    Това стихотворение спечели първо място на националният поетичен конкурс във Варна....Утре събота е награждаването...Честито Ивчо!Гордея се с тебе!
  • Харесва ми, хубави думи
  • За пореден път апелирам композиторите в сайта да се замислят върху идеята да създават съвместни творби с поетите! От тази поетика би станал страхотен химн на Любовта!
  • Нека има повече обичане...
    с обич , Ивайло.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...