18 окт. 2008 г., 19:24
Като стара вятърна мелница
сама насред черно поле –
любовта, тази безделница,
се върти от сърце на сърце.
Колелото зъбато се върти безспир,
скърца монотонно сега,
песента му в душевната шир
навява кротка сива тъга.
Времето лети, не забравя
чувството силно горещо
и хода си не забавя,
забързва го така зловещо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация