Като стара вятърна мелница
сама насред черно поле –
любовта, тази безделница,
се върти от сърце на сърце.
Колелото зъбато се върти безспир,
скърца монотонно сега,
песента му в душевната шир
навява кротка сива тъга.
Времето лети, не забравя
чувството силно горещо
и хода си не забавя,
забързва го така зловещо.
Колелото се върти, не спира,
пее песен тиха в полето,
обич и тъга то бавно събира –
песента му за сърцето.
© Виктор Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
