26 окт. 2008 г., 10:03

Любов

1.8K 0 12
Когато сутрин се събуждам
и виждам слънцето над мен,
усмихвам му се и се моля
ти да си до мен.

Когато вечер ходя под звездите,
надявам се да видя падаща звезда,
с надежда тя да ми нашепне,
твойто име в нощта.

Когато гоня вятъра в полето,
искам той да ми довява теб,
когато ходя да докосвам аз морето,
искам ти да си море.

Когато вечер лягам си сама,
усмивка озарява моята душа,
защото молейки се аз на Бог,
в съзнанието ми изплува името на теб, Любов!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...