26 окт. 2008 г., 10:03

Любов

1.8K 0 12
Когато сутрин се събуждам
и виждам слънцето над мен,
усмихвам му се и се моля
ти да си до мен.

Когато вечер ходя под звездите,
надявам се да видя падаща звезда,
с надежда тя да ми нашепне,
твойто име в нощта.

Когато гоня вятъра в полето,
искам той да ми довява теб,
когато ходя да докосвам аз морето,
искам ти да си море.

Когато вечер лягам си сама,
усмивка озарява моята душа,
защото молейки се аз на Бог,
в съзнанието ми изплува името на теб, Любов!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....