26 окт. 2008 г., 10:03

Любов

1.8K 0 12
Когато сутрин се събуждам
и виждам слънцето над мен,
усмихвам му се и се моля
ти да си до мен.

Когато вечер ходя под звездите,
надявам се да видя падаща звезда,
с надежда тя да ми нашепне,
твойто име в нощта.

Когато гоня вятъра в полето,
искам той да ми довява теб,
когато ходя да докосвам аз морето,
искам ти да си море.

Когато вечер лягам си сама,
усмивка озарява моята душа,
защото молейки се аз на Бог,
в съзнанието ми изплува името на теб, Любов!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...