25 сент. 2010 г., 00:27

Любов 

  Поэзия » Любовная
1047 0 11
Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди
на лазурия с трепкащи струни в гърди.
Птичи полет с крила от две шепи надежди
с полъх - вяра в озвездени очи.
И е всичкото мое, което имах и имам.
Та дори това, дето занапред ще доимвам.
Ако Бог ме опази все така да обичам,
какво друго бих могла да поискам?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??