Любов
Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди
на лазурия с трепкащи струни в гърди.
Птичи полет с крила от две шепи надежди
с полъх - вяра в озвездени очи.
И е всичкото мое, което имах и имам.
Та дори това, дето занапред ще доимвам.
Ако Бог ме опази все така да обичам,
какво друго бих могла да поискам?!
Прютена на завет във мисли от спомен,
все така разцъфтява, като цвете през май.
Звезден принц ако някога близо намине,
в мене своята роза може би ще познай.
И тогава Тя - светлата, чиста, красивата,
като музика ангелска в сън досънувана,
ще докосне и теб, да усетиш усмивката
на зора от сияния - мелодия нежна.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
