Любов
Господи, към теб отправям своя зов,
къде се губи вече тая думичка "любов"?
Никой вече не признава любовта,
макар че тя е надарена с извънмерна красота.
Защо сме зли един към друг,
а не направим на дявола напук
и да възвърнем любовта
в бедните ни детски сърчица.
Светът, в който днес живеем ний, е материален,
лишен от капчица духовност,
а това го прави неморален.
На пиедестал са само днес парите,
с тях всичко се купува, само не душите.
Знам, че света аз не мога да оправя,
но нужно ли е в сълзите свои да се давя,
че в този труден свят съм аз попаднал,
защото някой цялата любов е тук откраднал.
Ако можех цялата любов да събера
и парченце по парченце да я подредя,
какъвто съм си бърз и прям,
щях на всички хора по света да я раздам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Валериев Все права защищены
