Nov 23, 2008, 10:43 PM

Любов

  Poetry
1.5K 2 10

Господи, към теб отправям своя зов,

къде се губи вече тая думичка "любов"?

Никой вече не признава любовта,

макар че тя е надарена с извънмерна красота.


Защо сме зли един към друг,

а не направим на дявола напук

и да възвърнем любовта

в бедните ни детски сърчица.

 

Светът, в който днес живеем ний, е материален,

лишен от капчица духовност,

а това го прави неморален.

На пиедестал са само днес парите,

с тях всичко се купува, само не душите.

 

Знам, че света аз не мога да оправя,

но нужно ли е в сълзите свои да се давя,

че в този труден свят съм аз попаднал,

защото някой цялата любов е тук откраднал.

 

Ако можех цялата любов да събера

и парченце по парченце да я подредя,

какъвто съм си бърз и прям,

щях на всички хора по света да я раздам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Валериев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл и от мен!
  • много е хубаво
  • Много хубава тема! Последният куплет ми хареса.
    Навярно можеш и по-добре да напишеш останалите!
    Добре дошъл!
  • браво!!!
  • Раздавай се! Поздрав и добре дошъл!
    Виж какво съм написала на 17 години:

    Наивно стихотворение

    Зададох си въпрос тревожен,
    въпрос насъщен и парлив:
    нима е толкоз невъзможно
    да бъдем малко по-добри?

    Заети сме със куп проблеми -
    забързани, суетни, зли...
    И все не ни остава време
    да бъдем малко по-добри.

    Разменяме си думи остри,
    капани си кроим дори...
    Хей, човеци, що ни коства
    да бъдем малко по-добри?!


Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...