23.11.2008 г., 22:43

Любов

1.5K 2 10

Господи, към теб отправям своя зов,

къде се губи вече тая думичка "любов"?

Никой вече не признава любовта,

макар че тя е надарена с извънмерна красота.


Защо сме зли един към друг,

а не направим на дявола напук

и да възвърнем любовта

в бедните ни детски сърчица.

 

Светът, в който днес живеем ний, е материален,

лишен от капчица духовност,

а това го прави неморален.

На пиедестал са само днес парите,

с тях всичко се купува, само не душите.

 

Знам, че света аз не мога да оправя,

но нужно ли е в сълзите свои да се давя,

че в този труден свят съм аз попаднал,

защото някой цялата любов е тук откраднал.

 

Ако можех цялата любов да събера

и парченце по парченце да я подредя,

какъвто съм си бърз и прям,

щях на всички хора по света да я раздам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Валериев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл и от мен!
  • много е хубаво
  • Много хубава тема! Последният куплет ми хареса.
    Навярно можеш и по-добре да напишеш останалите!
    Добре дошъл!
  • браво!!!
  • Раздавай се! Поздрав и добре дошъл!
    Виж какво съм написала на 17 години:

    Наивно стихотворение

    Зададох си въпрос тревожен,
    въпрос насъщен и парлив:
    нима е толкоз невъзможно
    да бъдем малко по-добри?

    Заети сме със куп проблеми -
    забързани, суетни, зли...
    И все не ни остава време
    да бъдем малко по-добри.

    Разменяме си думи остри,
    капани си кроим дори...
    Хей, човеци, що ни коства
    да бъдем малко по-добри?!


Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...