23 nov 2008, 22:43

Любов

  Poesía
1.5K 2 10

Господи, към теб отправям своя зов,

къде се губи вече тая думичка "любов"?

Никой вече не признава любовта,

макар че тя е надарена с извънмерна красота.


Защо сме зли един към друг,

а не направим на дявола напук

и да възвърнем любовта

в бедните ни детски сърчица.

 

Светът, в който днес живеем ний, е материален,

лишен от капчица духовност,

а това го прави неморален.

На пиедестал са само днес парите,

с тях всичко се купува, само не душите.

 

Знам, че света аз не мога да оправя,

но нужно ли е в сълзите свои да се давя,

че в този труден свят съм аз попаднал,

защото някой цялата любов е тук откраднал.

 

Ако можех цялата любов да събера

и парченце по парченце да я подредя,

какъвто съм си бърз и прям,

щях на всички хора по света да я раздам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Валериев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл и от мен!
  • много е хубаво
  • Много хубава тема! Последният куплет ми хареса.
    Навярно можеш и по-добре да напишеш останалите!
    Добре дошъл!
  • браво!!!
  • Раздавай се! Поздрав и добре дошъл!
    Виж какво съм написала на 17 години:

    Наивно стихотворение

    Зададох си въпрос тревожен,
    въпрос насъщен и парлив:
    нима е толкоз невъзможно
    да бъдем малко по-добри?

    Заети сме със куп проблеми -
    забързани, суетни, зли...
    И все не ни остава време
    да бъдем малко по-добри.

    Разменяме си думи остри,
    капани си кроим дори...
    Хей, човеци, що ни коства
    да бъдем малко по-добри?!


Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...