2 февр. 2015 г., 23:55 2015-02-03T21:47:48+02:00

Любов

Поэзия

579 0 7

Защото се кълнях в най-чистата любов,
я припознах в Мария Магдалена...
Затова ли чувствам гвоздеите Ви сега?
Или съдбата ме заклещи в кръстопът?

Птерозавърът е беззащитен на земята.
Лети с крила, които още са ръце.

Гвоздеите три са, а не спират да пронизват.
До пет ще спре ли гърча си това сърце?

Там горе инженери измислили са моят вид.
Не вярвам с кухи кости да съм само аз.
Сънувам все по-често сложната любов.
Едно дърво, две птички и гнездо.

Събуждат ме разклащаики преспапие,

без никакви картинки.

Ст.Русев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Katriona (Кети Рашева)

Явно аз съм много изостанала... новаторите са толкова метафорични, че понякога трудно се смилат.

2015-02-03T19:56:05+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Безникаквикартинки е също картинка.

2015-02-03T08:43:03+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Спокойна вечер и на теб!

2015-02-03T02:45:26+02:00
Tilenus (Станислав Русев)

Пак нищо няма да кажа. Защото каквото и да кажа, ще е против мен.
Звучиш истински. Спокойна вечер.

2015-02-03T02:27:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

За мен думите ти не крият енигми, Станиславе. Добре се описваш. Не на всеки се удава да се описва така. Ако понякога споделям и по нещо критично, го правя от добро чувство, защото съм оставил зад гърба си 40 години в поезията и съм развил "свръхчувствително ухо". Знам, че всеки автор е привързан към рожбата си, но който надмогне привързаността си, стига по-далеч.

2015-02-03T02:12:55+02:00