Защото се кълнях в най-чистата любов,
я припознах в Мария Магдалена...
Затова ли чувствам гвоздеите Ви сега?
Или съдбата ме заклещи в кръстопът?
Птерозавърът е беззащитен на земята.
Лети с крила, които още са ръце.
Гвоздеите три са, а не спират да пронизват.
До пет ще спре ли гърча си това сърце?
Там горе инженери измислили са моят вид.
Не вярвам с кухи кости да съм само аз.
Сънувам все по-често сложната любов.
Едно дърво, две птички и гнездо.
Събуждат ме разклащаики преспапие,
без никакви картинки.
Ст.Русев
© Станислав Русев Всички права запазени