2.02.2015 г., 23:55  

Любов

577 0 7

 

 

 

Защото се кълнях в най-чистата любов, 
я припознах в Мария Магдалена...

Затова ли чувствам гвоздеите Ви сега?
Или съдбата ме заклещи в кръстопът?

Птерозавърът е беззащитен на земята.
Лети с крила, които още са ръце.

Гвоздеите три са, а не спират да пронизват. 
До пет ще спре ли гърча си това сърце?

Там горе инженери измислили са моят вид.
Не вярвам с кухи кости да съм само аз.
Сънувам все по-често сложната любов.
Едно дърво, две птички и гнездо.

 

Събуждат ме разклащаики преспапие,

                                     без никакви картинки.

 

 

Ст.Русев

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно аз съм много изостанала... новаторите са толкова метафорични, че понякога трудно се смилат.
  • Безникаквикартинки е също картинка.
  • Спокойна вечер и на теб!
  • Пак нищо няма да кажа. Защото каквото и да кажа, ще е против мен.
    Звучиш истински. Спокойна вечер.
  • За мен думите ти не крият енигми, Станиславе. Добре се описваш. Не на всеки се удава да се описва така. Ако понякога споделям и по нещо критично, го правя от добро чувство, защото съм оставил зад гърба си 40 години в поезията и съм развил "свръхчувствително ухо". Знам, че всеки автор е привързан към рожбата си, но който надмогне привързаността си, стига по-далеч.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...