Потъвам в любовта Ти, Боже,

потапям се и цяла ме покрива.

Дарява ме с увереност такава –

с Теб винаги ще съм щастлива!

Оглеждам се в деня си и откривам,

че хората около мен все нещо искат.

А вътре във душата ми не виждат

копнежа да получа обич чиста.

Дали дарявам я достатъчно и аз, не зная.

Но зная, че копнея да я имам цяла.

Сърцето ми за пълнота мечтае,

в която няма болка и раздяла.

Кой болката ми вижда? Всеки бърза,

към себе си загледан отминава.

А в мен душата ми напира, ще се скъса,

и мъката почти ме задушава.

Боли ме до безкрай, крещя в ума си

и искам някой да ме забележи.

Но всичко, до което се докосвам,

с печат на самота душата ми бележи!

И вътрешно изгаря ме въпроса:

Ще мога ли с отхвърлянето да се справя?

Когато всичко в мен нуждае се от нежност,

в отчаяние дали ще се удавя?

Така затънала в горчиви, мрачни мисли,

усещам в себе си студенината.

И ето, давам си набързо сметка –

това е пътят ми към тъмнината!

Но аз не съм избрала да погина,

не съм готова да се дам без бой! И ставам.

Един за мен на кръст презрян загина,

живот ми даде, без да заслужавам.

Замислих се – как мога да получа

от несъвършени хора обич съвършена?!

Единствен Бог в сърцето ми наднича

и цяр намира за душата ми ранена.

О, Ти си, Боже, Този, Който ме обича

тъй силно, че душата ми от радост пее!

Отхвърлям мислите лъжовни и поемам

сред хората – от любовта Ти да посея!