1.07.2015 г., 20:44

Любов

448 0 1

Потъвам в любовта Ти, Боже,

потапям се и цяла ме покрива.

Дарява ме с увереност такава –

с Теб винаги ще съм щастлива!

 

Оглеждам се в деня си и откривам,

че хората около мен все нещо искат.

А вътре във душата ми не виждат

копнежа да получа обич чиста.

 

Дали дарявам я достатъчно и аз, не зная.

Но зная, че копнея да я имам цяла.

Сърцето ми за пълнота мечтае,

в която няма болка и раздяла.

 

Кой болката ми вижда? Всеки бърза,

към себе си загледан отминава.

А в мен душата ми напира, ще се скъса,

и мъката почти ме задушава.

 

Боли ме до безкрай, крещя в ума си

и искам някой да ме забележи.

Но всичко, до което се докосвам,

с печат на самота душата ми бележи!

 

И вътрешно изгаря ме въпроса:

Ще мога ли с отхвърлянето да се справя?

Когато всичко в мен нуждае се от нежност,

в отчаяние дали ще се удавя?

 

Така затънала в горчиви, мрачни мисли,

усещам в себе си студенината.

И ето, давам си набързо сметка –

това е пътят ми към тъмнината!

 

Но аз не съм избрала да погина,

не съм готова да се дам без бой! И ставам.

Един за мен на кръст презрян загина,

живот ми даде, без да заслужавам.

 

Замислих се – как мога да получа

от несъвършени хора обич съвършена?!

Единствен Бог в сърцето ми наднича

и цяр намира за душата ми ранена.

 

О, Ти си, Боже, Този, Който ме обича

тъй силно, че душата ми от радост пее!

Отхвърлям мислите лъжовни и поемам

сред хората – от любовта Ти да посея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...