24 мая 2016 г., 17:30  

Любов

765 0 4

 

И се лутам във тъмните сенки,
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен,
изпълнен е с кучета зли,
които към мене се спускат,
нахални и бесни, с остри зъби!
Но в тази ужасна, кошмарна тъма,
Светлината в небето се вижда,
луната усмихната, ярка,
ръка, към мене протяга.
Образът неин, е с твоя лик
и разгонва сенките страшни,
отнася ме в светове на Любов,
без омраза, с Надежда, с наслада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Радина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...