24 мая 2016 г., 17:30  

Любов

764 0 4

 

И се лутам във тъмните сенки,
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен,
изпълнен е с кучета зли,
които към мене се спускат,
нахални и бесни, с остри зъби!
Но в тази ужасна, кошмарна тъма,
Светлината в небето се вижда,
луната усмихната, ярка,
ръка, към мене протяга.
Образът неин, е с твоя лик
и разгонва сенките страшни,
отнася ме в светове на Любов,
без омраза, с Надежда, с наслада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Радина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...