May 24, 2016, 5:30 PM  

Любов 

  Poetry » Love
491 0 4

 

И се лутам във тъмните сенки,
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен,
изпълнен е с кучета зли,
които към мене се спускат,
нахални и бесни, с остри зъби!
Но в тази ужасна, кошмарна тъма,
Светлината в небето се вижда,
луната усмихната, ярка,
ръка, към мене протяга.
Образът неин, е с твоя лик
и разгонва сенките страшни,
отнася ме в светове на Любов,
без омраза, с Надежда, с наслада.

© Албена Радина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??