Любов!...
Да си „наречеш“ – Любов!...
Измислих я...Създадох я от нищо
и влюбих се във образа ѝ сложен!...
Загаснал огън стъкнах в пепелище,
но щом е моя: Ореол ѝ сложих...
Съдбата изпреварващо ще тича
и с Вечността ще ни редят проблеми,
ще бъдем и във О́рбити различни,
мака́р и по едно и също Време!...
... но на Живота в „притчите“ неясни,
ако изгуби Ореола из Безкрая,
а не подклаждан огънят изгасне:
– аз как без Ореол да я позная!...
30.04.2020.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
