20 июн. 2006 г., 13:11

Любов

1.3K 0 7

 

Гледам аз твоите красиви очи.

С бисерни капки покрити са те.

Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,

като послушно малко дете.

Обичам нежните ти ласки,

осеяни с богати окраски.

Докосваш ме и се отдръпваш,

но защо така постъпваш?

Обичаш ме, аз знам това.

Целуваш ме и слагаш глава

на моето нежно рамо,

но само толкоз - за друго е рано...

Пролетта разпуква цветове,

а ние бродим из други светове,

хванати здраво за ръце,

защото се обичаме от сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...