20 jun 2006, 13:11

Любов

  Poesía
1.3K 0 7

 

Гледам аз твоите красиви очи.

С бисерни капки покрити са те.

Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,

като послушно малко дете.

Обичам нежните ти ласки,

осеяни с богати окраски.

Докосваш ме и се отдръпваш,

но защо така постъпваш?

Обичаш ме, аз знам това.

Целуваш ме и слагаш глава

на моето нежно рамо,

но само толкоз - за друго е рано...

Пролетта разпуква цветове,

а ние бродим из други светове,

хванати здраво за ръце,

защото се обичаме от сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...