Гледам аз твоите красиви очи.
С бисерни капки покрити са те.
Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,
като послушно малко дете.
Обичам нежните ти ласки,
осеяни с богати окраски.
Докосваш ме и се отдръпваш,
но защо така постъпваш?
Обичаш ме, аз знам това.
Целуваш ме и слагаш глава
на моето нежно рамо,
но само толкоз - за друго е рано...
Пролетта разпуква цветове,
а ние бродим из други светове,
хванати здраво за ръце,
защото се обичаме от сърце.
© Нина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
