Гледам аз твоите красиви очи.
С бисерни капки покрити са те.
Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,
като послушно малко дете.
Обичам нежните ти ласки,
осеяни с богати окраски.
Докосваш ме и се отдръпваш,
но защо така постъпваш?
Обичаш ме, аз знам това.
Целуваш ме и слагаш глава
на моето нежно рамо,
но само толкоз - за друго е рано...
Пролетта разпуква цветове,
а ние бродим из други светове,
хванати здраво за ръце,
защото се обичаме от сърце.
© Нина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
