20.06.2006 г., 13:11

Любов

1.3K 0 7

 

Гледам аз твоите красиви очи.

С бисерни капки покрити са те.

Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,

като послушно малко дете.

Обичам нежните ти ласки,

осеяни с богати окраски.

Докосваш ме и се отдръпваш,

но защо така постъпваш?

Обичаш ме, аз знам това.

Целуваш ме и слагаш глава

на моето нежно рамо,

но само толкоз - за друго е рано...

Пролетта разпуква цветове,

а ние бродим из други светове,

хванати здраво за ръце,

защото се обичаме от сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....