Вървя по прашните улуци и мисля за теб.
Очите ми гледат за теб сърцето ми празно и много боли.
Срещам различни хора ,а те ме гледат с очи отворени и питат, защо си сама къде любовта.
Срещам те ала ти си студен ледения ти поглед са пронизва
в мен.
Очите ти празни ме гледат сърцето ти спря за мен да тупти и за мен забрави ти.
Не искам да страдам не искам да плача не мога, да спра все едно ,да умра.
Не искам да съм сама, но какво да правя няма я любовта.
На друг не искам да се доверя, защото може би от страх ще умра.
Сега съм тъжна, потънах в мрак и сълзи все едно
всичко ме боли и вече не чуваш ти.
Какво ще правя как, ще живея и, как, ще се смея. ...