Нещо тежко, чувства разпиляни,

хиляди прободни в сърцето рани.

спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,

любов недоизказана,

съдба пропиляна 

без надежда сякаш останах,

беше емоция за мен,

беше щастие и радост всеки един момент,

с теб споделен.

На пух и прах станах,

щом без теб останах,

душата ми в дълбока бездна потъна,

но и да поискаш ти аз никога няма да се върна,

макар да искам толкова силно да те прегърна,

назад повече няма да се обърна.

В един миг сърцето ми туптеше,

следващия ти беше така от мен далече.
Ти така избра да си без мен,

да не бъдеш частица от моя

ден.