28.07.2023 г., 15:51

Любов

448 1 0

Нещо тежко, чувства разпиляни,

хиляди прободни в сърцето рани.

спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,

любов недоизказана,

съдба пропиляна 

без надежда сякаш останах,

беше емоция за мен,

беше щастие и радост всеки един момент,

с теб споделен.

На пух и прах станах,

щом без теб останах,

душата ми в дълбока бездна потъна,

но и да поискаш ти аз никога няма да се върна,

макар да искам толкова силно да те прегърна,

назад повече няма да се обърна.

В един миг сърцето ми туптеше,

следващия ти беше така от мен далече.
Ти така избра да си без мен,

да не бъдеш частица от моя

ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Silviq Stefanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...