Любов
Нещо тежко, чувства разпиляни,
хиляди прободни в сърцето рани.
спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,
любов недоизказана,
съдба пропиляна
без надежда сякаш останах,
беше емоция за мен,
беше щастие и радост всеки един момент,
с теб споделен.
На пух и прах станах,
щом без теб останах,
душата ми в дълбока бездна потъна,
но и да поискаш ти аз никога няма да се върна,
макар да искам толкова силно да те прегърна,
назад повече няма да се обърна.
В един миг сърцето ми туптеше,
следващия ти беше така от мен далече.
Ти така избра да си без мен,
да не бъдеш частица от моя
ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Silviq Stefanova Всички права запазени