28.07.2023 г., 15:51

Любов

450 1 0

Нещо тежко, чувства разпиляни,

хиляди прободни в сърцето рани.

спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,

любов недоизказана,

съдба пропиляна 

без надежда сякаш останах,

беше емоция за мен,

беше щастие и радост всеки един момент,

с теб споделен.

На пух и прах станах,

щом без теб останах,

душата ми в дълбока бездна потъна,

но и да поискаш ти аз никога няма да се върна,

макар да искам толкова силно да те прегърна,

назад повече няма да се обърна.

В един миг сърцето ми туптеше,

следващия ти беше така от мен далече.
Ти така избра да си без мен,

да не бъдеш частица от моя

ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Silviq Stefanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...