Любов

Поэзия

533 5 16

Харесвам - нехаресван:

дните ми препускат.

Те тихо отминават -

несмълчани.

А всяко “не” превръща се в закани:

от кой да взема,

на кого да върна?

И в истукан да се превърна -

това не е достатъчно съвсем.

Серсем подир серсем

ме гледат и оглеждат -

ни с вяра, нито пък с надежда:

те питат кой съм;

на кого съм;

и какъв съм.

Много важно!

Една любов остана ми -

до дните сетни.

Да ме крепи, и да ми вярва,

да ме топли,

да ми свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

Благодаря, Катя! И за “любими” благодаря.

2023-10-06T00:07:09+03:00
troia (Катя Иванова)

И аз така мисля и се чувствам. Много е хубаво!
И не се оплаквай..ти си от четените автори.

2023-10-04T20:26:27+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Благодаря, Вальо. Има и по-хубави стихове от моите, стихове, които (тук) не се четат, нито коментират. Примери няма да давам, няма на кого вече. Повечето членове и членки, и членестоноги участници в дискусии търсят чуждите кусури или изтъкват своите красоти. Или бравосват и пляскат ръце една в друга. Колко банално и скучно! Колко профанско е да коментираш текстове и графични изображения с лигави теми и неуверено или некадърно изпълнение. Така и не чух някой да отвори дума за жив или умрял поет, както се правеше преди в кръчми, по клубове, по седянки и градинки. И тук.

2023-10-04T17:38:01+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Хубаво е.

2023-10-04T03:48:14+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Мерси, Латинка, и ти да си здрава!

2023-10-04T00:04:08+03:00