Любов
Харесвам - нехаресван:
дните ми препускат.
Те тихо отминават -
несмълчани.
А всяко “не” превръща се в закани:
от кой да взема,
на кого да върна?
И в истукан да се превърна -
това не е достатъчно съвсем.
Серсем подир серсем
ме гледат и оглеждат -
ни с вяра, нито пък с надежда:
те питат кой съм;
на кого съм;
и какъв съм.
Много важно!
Една любов остана ми -
до дните сетни.
Да ме крепи, и да ми вярва,
да ме топли,
да ми свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
