Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
2 февр. 2007 г., 00:26

Любов 

  Поэзия
834 1 7
Любов, ти пак си дрипава и боса,
от стъпките на времето опърлена,
закърпена, позахабена, поизносена,
не си пожар, а само тлеещ въглен.
Ти вече си различна - не предишната -
безумна, безнадеждна и безпаметна.
Престанах стихове за теб да пиша,
престанах да те търся и желая.
Аз зная, че те има. Съществуваш.
В дланта, която днес ми е опора,
в очи, които моите целуват,
в мълчание, което ми говори.
Сега си по-улегнала и зряла,
опърпана и дрипава, но жива.
С годините, любов, си помъдряла
и никога от мен не си отивай!

© Нели Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • браво !!!!! наистина бравоо !!!
  • Благодаря на всички приятели!
  • Текстът много точно разкрива едно носталгично състояние като гранична зона на любовта, за което правилно говори Светлана Лажова.
  • Браво, Нели! прекрасен стих, перфектен.
  • Няма да те остави, сигурен съм!!!
    Много хубав стих, Нели!!! Поздрави!!!
  • Ехх..
    Важното е , че след всичко останало - я има!
    Поздрав за стихчето!
  • ОТ ТЛЕЕщИЯ ВЪГЛЕН ТАКЪВ ПОЖАР МОЖЕ ДА ЛУМНЕ,чЕ ПО-ГОЛЯМ ДА НЕ СИ ВИЖДАЛА.А ЛюБОВТА СПОРЕД МЕН НЕ ПОМЪДРЯВА,ТЯ ВИНАГИ Е БЕЗУМНА,БЕЗНАДЕЖНА И БЕЗПАМЕТНА ТАКА МИСЛЯ АЗ.СТИХЪТ ТИ МЕ ПЛЕНИ!
Предложения
: ??:??