Любов
Любов, ти пак си дрипава и боса,
от стъпките на времето опърлена,
закърпена, позахабена, поизносена,
не си пожар, а само тлеещ въглен.
Ти вече си различна - не предишната -
безумна, безнадеждна и безпаметна.
Престанах стихове за теб да пиша,
престанах да те търся и желая.
Аз зная, че те има. Съществуваш.
В дланта, която днес ми е опора,
в очи, които моите целуват,
в мълчание, което ми говори.
Сега си по-улегнала и зряла,
опърпана и дрипава, но жива.
С годините, любов, си помъдряла
и никога от мен не си отивай!
от стъпките на времето опърлена,
закърпена, позахабена, поизносена,
не си пожар, а само тлеещ въглен.
Ти вече си различна - не предишната -
безумна, безнадеждна и безпаметна.
Престанах стихове за теб да пиша,
престанах да те търся и желая.
Аз зная, че те има. Съществуваш.
В дланта, която днес ми е опора,
в очи, които моите целуват,
в мълчание, което ми говори.
Сега си по-улегнала и зряла,
опърпана и дрипава, но жива.
С годините, любов, си помъдряла
и никога от мен не си отивай!
© Нели Вангелова All rights reserved.
