2 нояб. 2007 г., 14:29

Любов

1.2K 0 5
Любов - едно чувство за двама,
чувство, задвижващо света.

Любов - сянка неясна,
любов, сляпа за двама.

Любов - незрима и далечна,
желана, но в забвение изчезнала.

Любов - сила красива.
В мрака - лъч светлина.

Любов - бясна и жестока,
копняна от времена далечни.

Любов - кратка и опустошителна,
като зимата жестока.

Любов - страстна и завладяваща,
като лятото - гореща.

Любов - смесица от чувства
в компанията на жестокия живот.

Любов - къде е тя?
Блещука в мрака.

Любов - далечен блян...
Губя те сред хаоса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелството и любовта следват своите посоки. Когато те се обеденят - те се сливат в едно цяло, образувайки затворен кръг, който загражда човеците и ги възвишава към върха на пирамидата на любовта - тази вечна, искрена и истинска любов.

    Пламен Дилов

    гр. Пловдив
    3.06.2008 г.
  • Евокира смях!!!Много е клиширано.
  • Маги, вече срещнах любовта... Това стрихотворение е на 3 години
  • Там е ,където най-малко
    очакваш да я видиш.С обич.
  • недей така песимистично

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...