26 мая 2018 г., 22:09

Любов без поетични слова

956 3 5

Тази сутрин, 

усетих особено опияняваш вкус

по устните си...

 

Мек , благоуханен, 

леко канелен, 

с усещане за любимото ти кафе...

 

Усмихнах се и продължих да сънувам

в меките завивки, 

от дясната страна на леглото - 

по принцип - твоята !

 

Тогава усетих потръпващ аромат

с ноздрите си - 

с цялото си същество !

Сякаш лежах сред поля от жасмин -

твоят парфюм...

 

Замечтах се !

 

Докато очаквах завръщането ти, 

прозрях какво е ЛЮБОВТА!

 

Канелена целувка, 

с привкус на любимото кафе

и парфюм с аромат на жасмин...

 

Да!

 

Оказа се, 

че за голямата любов, 

не са нужни велики мисли 

или

незабравими поетични слова...

 

Нужно е само, 

да ти липсва някой 

толкова, 

че да го усещаш до мига,

в който отново се слее с теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Караиванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря !
  • Абсолютно вярно! Браво за творбата!
  • Хареса ми стиха ти , Иван!
    Да така е " поезията е в душата ни..."
  • Красотата е в усещането за любов !
    Разбира се , че нуждата от близостта на любимия човек е съкровено
    Поезията е в душата ни... и най - чиста и вдъхновяваща когато обичаме и сме обичани !
  • Да , така си е... щом ти липсва този човек, наистина не са нужни надути изкуствени неща...стига човекът до теб да ти се усмихва и винаги да е готов да приема твоята прегръдка.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...