26 may 2018, 22:09

Любов без поетични слова

960 3 5

Тази сутрин, 

усетих особено опияняваш вкус

по устните си...

 

Мек , благоуханен, 

леко канелен, 

с усещане за любимото ти кафе...

 

Усмихнах се и продължих да сънувам

в меките завивки, 

от дясната страна на леглото - 

по принцип - твоята !

 

Тогава усетих потръпващ аромат

с ноздрите си - 

с цялото си същество !

Сякаш лежах сред поля от жасмин -

твоят парфюм...

 

Замечтах се !

 

Докато очаквах завръщането ти, 

прозрях какво е ЛЮБОВТА!

 

Канелена целувка, 

с привкус на любимото кафе

и парфюм с аромат на жасмин...

 

Да!

 

Оказа се, 

че за голямата любов, 

не са нужни велики мисли 

или

незабравими поетични слова...

 

Нужно е само, 

да ти липсва някой 

толкова, 

че да го усещаш до мига,

в който отново се слее с теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Караиванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря !
  • Абсолютно вярно! Браво за творбата!
  • Хареса ми стиха ти , Иван!
    Да така е " поезията е в душата ни..."
  • Красотата е в усещането за любов !
    Разбира се , че нуждата от близостта на любимия човек е съкровено
    Поезията е в душата ни... и най - чиста и вдъхновяваща когато обичаме и сме обичани !
  • Да , така си е... щом ти липсва този човек, наистина не са нужни надути изкуствени неща...стига човекът до теб да ти се усмихва и винаги да е готов да приема твоята прегръдка.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...