Любов бездумна
Недей, не си помисляй със клишета
от сорта "много си красива..."
препънал погледа си в пазвата ми,
да ми говориш за любов неустоима.
На мен не са ми нужни празни думи,
ни някакви си там ненужни трикове.
Не вярвам в тези гръмки фрази,
а в очи от обич светулчено разпалени.
Тогава, бляскаво, небето е в зениците
и трепкат, щом от любов са заразени,
прокапват понякога във тях сълзите,
щом другият залипсва и запилее някъде.
Не искам думи, жестове и обяснения,
не можеш в облака със мен да влезеш.
Ще се отблъснем с хиляди различия,
ти няма да се бурнеш, ни да полудееш.
Такава, мазна от ласкателства, не чакам
и комплиментите ù вече не ми действат.
Любов ли е, неканена се втурва и я искам.
Пред нея вратите ми сами си се разтварят.
Е, хайде, тръгвай, че стана много късно.
Ще лягам рано, а късно ще заспивам,
но във съня ми ще е цветно - пролетно,
бездумно ще пристигне този, който искам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
http://vbox7.com/play:2a7e8ef4
