6 сент. 2016 г., 20:22

Любов или раздяла

788 0 0

Затворник, престъпник или може би съм пътник,

щом не мога да докосна нещото, което искам.

Самотен, нещастен и може би наказан,

да не мога да докосна нещото свещено.

Сърцето и душата срещу съдбата се изправят,

в битка за съкровище неземно.

Съкровище красиво, по-красиво от цвете,

по-красивo от нощния звук на тишината,

от полета на новоизлюпено птиче,

от стъпките на малко бебе,

от красотата на диаманта,

по-красиво от сиянието на луната,

по-красиво от всяко едно нещо на земята.

Но забранено като ябълка във рая.

Забранен плод.Забранено чувство.

Нещото заради което хората умират и се раждат.

Нещото заради което аз живея.

То не е предметно.Нито се купува.Не се подарява.Не се и получава.

Нещо което малцина хора на земята разбират.

Нещо, което рядко се среща.

Душевна радост или мъка.Душевна сила или болка.

Съкровено, невероятно нещо създадено от Бога.

Свято и неопетнено докато не го докосне някой.

Чисто и така красиво докато не се разбие нечие сърце.

Силно и непобедимо.

Нещото, което не може да се опише с дума или две,

което просто се чувства, не може да се види.

Мисъл, тръпка, щастие или покруса

-Любов наричаме го всички.

Но не осъзнаваме от какво се състои това прекрасно нещо.

Трудно откриваемо и не лесно разгадаемо.

Любовта е просто нещо което не може да се нарисува.

Но не е и нужно. Тя просто се чувства и усеща.

А който успее да разбере начина, по който се отключва,

трябва да се готви за здрава битка.

Битка за любовта съкровена.

Битка между обич и реалност.Война между душа и тяло.

Война в която трябва да си господаря,

за да не бъдеш ти погубен, от съдбата ,която ти е отредена-

дали ще е любов или раздяла.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Нещо по-различно :)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...