Затворник, престъпник или може би съм пътник,
щом не мога да докосна нещото, което искам.
Самотен, нещастен и може би наказан,
да не мога да докосна нещото свещено.
Сърцето и душата срещу съдбата се изправят,
в битка за съкровище неземно.
Съкровище красиво, по-красиво от цвете,
по-красивo от нощния звук на тишината,
от полета на новоизлюпено птиче,
от стъпките на малко бебе,
от красотата на диаманта,
по-красиво от сиянието на луната,
по-красиво от всяко едно нещо на земята.
Но забранено като ябълка във рая.
Забранен плод.Забранено чувство.
Нещото заради което хората умират и се раждат.
Нещото заради което аз живея.
То не е предметно.Нито се купува.Не се подарява.Не се и получава.
Нещо което малцина хора на земята разбират.
Нещо, което рядко се среща.
Душевна радост или мъка.Душевна сила или болка.
Съкровено, невероятно нещо създадено от Бога.
Свято и неопетнено докато не го докосне някой.
Чисто и така красиво докато не се разбие нечие сърце.
Силно и непобедимо.
Нещото, което не може да се опише с дума или две,
което просто се чувства, не може да се види.
Мисъл, тръпка, щастие или покруса
-Любов наричаме го всички.
Но не осъзнаваме от какво се състои това прекрасно нещо.
Трудно откриваемо и не лесно разгадаемо.
Любовта е просто нещо което не може да се нарисува.
Но не е и нужно. Тя просто се чувства и усеща.
А който успее да разбере начина, по който се отключва,
трябва да се готви за здрава битка.
Битка за любовта съкровена.
Битка между обич и реалност.Война между душа и тяло.
Война в която трябва да си господаря,
за да не бъдеш ти погубен, от съдбата ,която ти е отредена-
дали ще е любов или раздяла.
© Николай Николов Всички права запазени