Любов като пустиня...

Поэзия

956 0 3

Сълзите ми са пясъци в пустиня.

Оазисът - мираж е и мечта.

От парещите чувства в зноя

жадувам капка дъжд или роса...

Как оцеляват камилите

с надежда за дъжд и вода

и примирени се движат

бавно в кервана

на фона на тъжна луна?!

Въздухът трепти от омара,

в пясък и синьо небе.

Ни облак, ни дъжд се задава,

само прежурено слънце,

изгарящи чувства

в лава на златно море...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

locaaa_f (Биляна)

много интересно! Харесах!

2009-07-16T16:03:37+03:00
voda (Елица Ангелова)

Усетих пустинята, Никол.
Страшно е...

2009-07-07T18:48:54+03:00
spring_girl91 (Теди)

Имаш интересна представа за любовта...Вярно,че тя много често прилича на пустиня, но не е ли понякога и така търсения оасиз? Ако любовта започне да те задушава,то тя вече не е любов... Поздрав за стиха!

2009-07-07T16:18:54+03:00