7.07.2009 г., 14:51 ч.

Любов като пустиня... 

  Поезия
801 0 3

Сълзите ми са пясъци в пустиня.

Оазисът - мираж е и мечта.

От парещите чувства в зноя

жадувам капка дъжд или роса...

 

Как оцеляват камилите

с надежда за дъжд и вода

и примирени се движат

бавно в кервана

на фона на тъжна луна?!

 

Въздухът трепти от омара,

в пясък и синьо небе.

Ни облак, ни дъжд се задава,

само прежурено слънце,

изгарящи чувства

в лава на златно море...

 

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много интересно! Харесах!
  • Усетих пустинята, Никол.
    Страшно е...
  • Имаш интересна представа за любовта...Вярно,че тя много често прилича на пустиня, но не е ли понякога и така търсения оасиз? Ако любовта започне да те задушава,то тя вече не е любов... Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??