7.07.2009 г., 14:51

Любов като пустиня...

953 0 3

Сълзите ми са пясъци в пустиня.

Оазисът - мираж е и мечта.

От парещите чувства в зноя

жадувам капка дъжд или роса...

 

Как оцеляват камилите

с надежда за дъжд и вода

и примирени се движат

бавно в кервана

на фона на тъжна луна?!

 

Въздухът трепти от омара,

в пясък и синьо небе.

Ни облак, ни дъжд се задава,

само прежурено слънце,

изгарящи чувства

в лава на златно море...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много интересно! Харесах!
  • Усетих пустинята, Никол.
    Страшно е...
  • Имаш интересна представа за любовта...Вярно,че тя много често прилича на пустиня, но не е ли понякога и така търсения оасиз? Ако любовта започне да те задушава,то тя вече не е любов... Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...