1 июн. 2007 г., 10:17

Любов ли е - не зная

1.3K 0 4
Обичам ли те - аз не зная,
но, че нов живот ми даде, знам.
Какво ми трябва повече да зная,
щом цялата горя със огнен плам.

Обичаш ли ме ти - не зная,
но когато срещна погледа ти прям,
не искам нищо повече да зная,
а да се загубя цяла там.

Ти ме зареди със непозната сила,
ти ми даде орлови крила.
С тях аз мога да политна
и пак със тях - да победя.

Любов ли е това - не зная,
но какво ми трябва повече да знам.
Във вените кръвта щом закипява,
аз любовта си няма да предам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Летиш, Плами, и те виждам, браво!
  • Наистина опрравдаваш името си.Плам пламенна си.Накрая ти предлагам да завършиш така:"Във вените кръвта щом закипява
    аз любовта си няма да предам."Звучи малко декларативно но е ефектно и се премахва римуването на знам със знам.Щото иначе цялото стихотворение е много хубаво и пламмено а тези последни два стиха развалят общото впечатление а краят е най важен.Той най дълго остава в паметта на четящия.Хубаво стихотворение.Браво.
  • Благодаря за искрения коментар
  • зная и знам са в повечко в това стихотворение.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....