8 янв. 2008 г., 10:36

Любов ли наричаш това?

1K 0 22

Любов ли наричаш това?

Все нещо някъде не ни достига.

Търсехме се без да имаме следа

и раздялата логично ни настига.

 

Любов ли наричаш това?

Белязана от вечните скандали.

Всеки виждаше във другия вина,

впоследствие взаимно бяхме се предали.

 

Любов ли наричаш това?

По-скоро бих нарекъл го омраза.

"Обичам те", във твоите уста

е просто банална и изтъркана фраза.

 

Любов ли наричаш това?

Родила милиони съпричастници.

Перфектната измама на света,

извършена от двама съучастници.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно!Страхотен стих!
  • Леонид,
    Искрени аплодисменти!
    Толкова ми е близък твоят стих!
    СЛАВИ
  • Ех, че хубаво написано на точката на кипене
    и на точката на замръзване, перфектен си, бравоооо!!!!
    Аплодисменти!!!
  • Перфектната измама на света,

    извършена от двама съучастници"...

    !!!

    поздрав!
  • Разминахме се някъде по пътя,...а уж посоката ни бе една:
    всеки своя собствен повод дръпна... и тръгна да дири света
    Предизвикваш вдъхновение

    Хареса ми, финала-особено!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...