22 окт. 2014 г., 14:06

Любов на пътя

616 0 3

Дойде, видя и... си отиваш.

Билетът ти е бил окей.

Не искаш с мене да приспиваш...

Не съм за тебе аз жокей.

 

Оставяш любовта на пътя

и нека да потъва в прах.

А аз назад ще се запътя...

В раздялата ми няма страх.

 

Но раната ще ме изгаря.

От твойто име ще боли.

И дълго в мене ще догаря -

не знам дали ще отболи.

 

И както казват мъдри хора,

една Любов не е порок.

В раздяла от Любов - умора,

остава тъжният урок.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Карина!
    Благодаря, Стойна!
    Приятно ми е,че харесвате написаното!
    Желая Ви приятен ден!!!!
  • Много любов, болка, разочарование и мъдрост си събрал в това
    прекрасно сътворено стихотворение!Поздрав и Спокоен ден!
  • И както винаги-прекрасен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...