22 oct 2014, 14:06

Любов на пътя

617 0 3

Дойде, видя и... си отиваш.

Билетът ти е бил окей.

Не искаш с мене да приспиваш...

Не съм за тебе аз жокей.

 

Оставяш любовта на пътя

и нека да потъва в прах.

А аз назад ще се запътя...

В раздялата ми няма страх.

 

Но раната ще ме изгаря.

От твойто име ще боли.

И дълго в мене ще догаря -

не знам дали ще отболи.

 

И както казват мъдри хора,

една Любов не е порок.

В раздяла от Любов - умора,

остава тъжният урок.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Карина!
    Благодаря, Стойна!
    Приятно ми е,че харесвате написаното!
    Желая Ви приятен ден!!!!
  • Много любов, болка, разочарование и мъдрост си събрал в това
    прекрасно сътворено стихотворение!Поздрав и Спокоен ден!
  • И както винаги-прекрасен стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...